ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1252
24.07.2011 г., 17:57 ч.

Какъв си бил... защо си бил 

  Поезия » Философска
1630 0 23

 

 

Какъв си бил… защо си бил.

 

Човек прахосва твърде много време

във размисъл кога и как

по пътя за „оттатък“ ще поеме,

с последния за него влак.

 

От нас не всичко винаги зависи

какво ще стана за напред.

Живей със ясна мисъл, че и ти си

от чакащите своя ред.

 

Затуй каквото можеш направи го,

но другите не подценявай.

И знай – Живот не пише се с индиго…

достойно, честно остарявай.

 

Единствено делата ти остават

с живота щом си се простил.

По тях „останалите“ ще решават

какъв си бил… защо си бил.

 

 

 

 

© Христо Запрянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубави са стиховете ти!
  • Поздравления!!!
  • Хареса ми идеята, поантата също е добра. Не ми харесаха "инверсиите" - "да мисли си", "не ще те мисли притесняват".
  • Великолепен стих!Поздрав!
  • "Защо им трябва да узнаят

    денят от който се боят?"

    И добре, че не знаем какво ни очаква,
    нито точната дата и час.
    Би ни спъвал и въздухът.Би горчала водата
    и невидимо живото в нас...

    Философе,добре се представяш и като поет!
  • Може би,искат да узнаят с какво време разполагат,за да направят нещо добро..!
    Поздрав,ИЦЕ!
  • Силна поанта, добро стихотворение!
  • Поздравления за стиха!
  • !
    Поздрав!
  • всъщност, да, това което оставим след себе си, иначе...на кой когато му е писано, то е ясно...колкото до самоосъзнаването, определено е висша цел на разума, която не е достижима за всеки...Поздрави!
  • Животът е толкова кратък,а ние го пропиляваме в излишни мисли и страх! Красиво написано!
  • Всъщност мисълта за смъртта е по-страшна от самата смърт. Може би ако осъзнаем, че животът продължава и след нашата смърт, ще ни е по- лесно да се научим да живеем Сърдечни поздрави
  • !!!
  • Благодаря сърдечно на всички за наистина компетентните коментари.
    Нека другите не се обиждат, но много ме зарадва посещението на Петя Божилова, за която вече бях започнал да мисля, че ме е задраскала от адресните си справочници. Благодаря ти, Петя.
    Що се отнася до живота, ако сме живяли достойно и няма защо нашите близки да се срамуват от това, което сме свършили като живи, тогава нямаме нужда от паметници и високопарни признания. То и без друго паметниците могат да се съборят, а и най-известни личности да се оплюят, а Известност и Слава нерядко страдат от недостиг на признати добротели, доблест и достйството, но това е друга тема.
  • Много мъдро и ведро...Светлолика жизнена философия...Имаше една мисъл на Артур Шопенхауер " Непрестанното замисляне над въпросите на битието - рано или късно води до мисълта за самоубийство" Така че - от много мислене файда няма, както казваш и ти в този прекрасен стих, Христо!
    Поздравления, приятелю!
  • Харесах стиха ти и се размислих, че някои си мислят, че са вечни, други велики, трети се детенеят цял живот и изобщо всеки е такъв какъвто е! С поздрави, Ицо!
  • Хареса ми, ясна и точна мисъл.
  • Би трябвало всеки да може така философски да подходи към въпроса.
    Но не е лесно...
  • Да, приемем ли мисълта че сме смъртни и че смъртта е ново начало, ще е по-лесно!
  • "Защо им трябва да узнаят
    денят от който се боят?" - аз лично за да се сбогувам, и...но пък ако докато живея не съм казала каквото трябва и направила, то напразно съм живяла...
    Отнесе ме, защото няколко дни се боря с подобни мисли.
    Благодаря, че прочетох!
  • Мъдро послание, Христо!
    Да живеем за Мига и в Мига!
  • Благодаря ви Цвети и Илко. Вашето мнение е много важно за мен.
  • Споделям философията на стихотворението - по-добре е човек да изживява най-пълноценно всеки свой ден - така, сякаш е последният му, за да не съжалява за пропуснати мигове и шансове, отлетели безвъзвратно. А оценките нека направят потомците
Предложения
: ??:??