Jul 24, 2011, 5:57 PM
Какъв си бил... защо си бил
Какъв си бил… защо си бил.
Човек прахосва твърде много време
във размисъл кога и как
по пътя за „оттатък“ ще поеме,
с последния за него влак.
От нас не всичко винаги зависи
какво ще стана за напред.
Живей със ясна мисъл, че и ти си
от чакащите своя ред.
Затуй каквото можеш направи го,
но другите не подценявай.
И знай – Живот не пише се с индиго…
достойно, честно остарявай.
Единствено делата ти остават
с живота щом си се простил.
По тях „останалите“ ще решават
какъв си бил… защо си бил.
© Христо Запрянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубави са стиховете ти!
-
Поздравления!!!
-
Хареса ми идеята, поантата също е добра. Не ми харесаха "инверсиите" - "да мисли си", "не ще те мисли притесняват".
-
Великолепен стих!Поздрав!
-
"Защо им трябва да узнаят
денят от който се боят?"
И добре, че не знаем какво ни очаква,
нито точната дата и час.
Би ни спъвал и въздухът.Би горчала водата
и невидимо живото в нас...
Философе,добре се представяш и като поет! -
Може би,искат да узнаят с какво време разполагат,за да направят нещо добро..!
Поздрав,ИЦЕ! -
Силна поанта, добро стихотворение!
-
Поздравления за стиха!
-
!
Поздрав! -
всъщност, да, това което оставим след себе си, иначе...на кой когато му е писано, то е ясно...колкото до самоосъзнаването, определено е висша цел на разума, която не е достижима за всеки...Поздрави!
-
Животът е толкова кратък,а ние го пропиляваме в излишни мисли и страх! Красиво написано!
-
Всъщност мисълта за смъртта е по-страшна от самата смърт. Може би ако осъзнаем, че животът продължава и след нашата смърт, ще ни е по- лесно да се научим да живеем Сърдечни поздрави
-
!!!
-
Благодаря сърдечно на всички за наистина компетентните коментари.
Нека другите не се обиждат, но много ме зарадва посещението на Петя Божилова, за която вече бях започнал да мисля, че ме е задраскала от адресните си справочници. Благодаря ти, Петя.
Що се отнася до живота, ако сме живяли достойно и няма защо нашите близки да се срамуват от това, което сме свършили като живи, тогава нямаме нужда от паметници и високопарни признания. То и без друго паметниците могат да се съборят, а и най-известни личности да се оплюят, а Известност и Слава нерядко страдат от недостиг на признати добротели, доблест и достйството, но това е друга тема. -
Много мъдро и ведро...Светлолика жизнена философия...Имаше една мисъл на Артур Шопенхауер " Непрестанното замисляне над въпросите на битието - рано или късно води до мисълта за самоубийство" Така че - от много мислене файда няма, както казваш и ти в този прекрасен стих, Христо!
Поздравления, приятелю! -
Харесах стиха ти и се размислих, че някои си мислят, че са вечни, други велики, трети се детенеят цял живот и изобщо всеки е такъв какъвто е! С поздрави, Ицо!
-
Хареса ми, ясна и точна мисъл.
-
Би трябвало всеки да може така философски да подходи към въпроса.
Но не е лесно... -
Да, приемем ли мисълта че сме смъртни и че смъртта е ново начало, ще е по-лесно!
-
"Защо им трябва да узнаят
денят от който се боят?" - аз лично за да се сбогувам, и...но пък ако докато живея не съм казала каквото трябва и направила, то напразно съм живяла...
Отнесе ме, защото няколко дни се боря с подобни мисли.
Благодаря, че прочетох! -
Мъдро послание, Христо!
Да живеем за Мига и в Мига!
-
Благодаря ви Цвети и Илко. Вашето мнение е много важно за мен.
-
Споделям философията на стихотворението - по-добре е човек да изживява най-пълноценно всеки свой ден - така, сякаш е последният му, за да не съжалява за пропуснати мигове и шансове, отлетели безвъзвратно. А оценките нека направят потомците
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
