КАЛ
Ровя се в пръстта
и подтискам всички ужаси.
Под ноктите ми има кал и самота,
а в очите - сълзи.
Вече ръцете ми се умориха,
да търсят теб.
Устните ми пророниха
всички молитви безчет.
Но теб те няма.
Затънал си.
В толкова кал.
А аз те търся.
И се моля.
Безумно.
Да си оцелял.
Но с тези твои лъжи,
с тази прокоба и самота.
Обречени и двамата да сме сами
в този свят от болка и лъжа.
Но ето, ето те.
Докоснах те с ръка.
Целунах те.
И посях първото зрънце доброта.
11.06.2007г.
и подтискам всички ужаси.
Под ноктите ми има кал и самота,
а в очите - сълзи.
Вече ръцете ми се умориха,
да търсят теб.
Устните ми пророниха
всички молитви безчет.
Но теб те няма.
Затънал си.
В толкова кал.
А аз те търся.
И се моля.
Безумно.
Да си оцелял.
Но с тези твои лъжи,
с тази прокоба и самота.
Обречени и двамата да сме сами
в този свят от болка и лъжа.
Но ето, ето те.
Докоснах те с ръка.
Целунах те.
И посях първото зрънце доброта.
11.06.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
