Кал. (2007)
Колко кал под ноктите ще нося,
за да бъда кална до забрава?
Колко кал за гроба си ще прося -
там, където паметта остава?
Аз съм жива - нека бъда мръсна!
Мръсна в смисли, мръсна в многоточия...
После - нека Господ ме избръсне
от покълнали мечти... и прочие.
Кал от памет, памет във могила.
Мъртви плачат - живите кълнат.
Просешки слова във мен съм скрила
в този стихотворен кръстопът.
14.03.2007
за да бъда кална до забрава?
Колко кал за гроба си ще прося -
там, където паметта остава?
Аз съм жива - нека бъда мръсна!
Мръсна в смисли, мръсна в многоточия...
После - нека Господ ме избръсне
от покълнали мечти... и прочие.
Кал от памет, памет във могила.
Мъртви плачат - живите кълнат.
Просешки слова във мен съм скрила
в този стихотворен кръстопът.
14.03.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Симеонова Всички права запазени
