Кал. (2007)
Колко кал под ноктите ще нося,
за да бъда кална до забрава?
Колко кал за гроба си ще прося -
там, където паметта остава?
Аз съм жива - нека бъда мръсна!
Мръсна в смисли, мръсна в многоточия...
После - нека Господ ме избръсне
от покълнали мечти... и прочие.
Кал от памет, памет във могила.
Мъртви плачат - живите кълнат.
Просешки слова във мен съм скрила
в този стихотворен кръстопът.
14.03.2007
за да бъда кална до забрава?
Колко кал за гроба си ще прося -
там, където паметта остава?
Аз съм жива - нека бъда мръсна!
Мръсна в смисли, мръсна в многоточия...
После - нека Господ ме избръсне
от покълнали мечти... и прочие.
Кал от памет, памет във могила.
Мъртви плачат - живите кълнат.
Просешки слова във мен съм скрила
в този стихотворен кръстопът.
14.03.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Симеонова Все права защищены
