25 янв. 2009 г., 11:10

Кал. (2007) 

  Поэзия » Философская
693 0 3
Колко кал под ноктите ще нося,
за да бъда кална до забрава?
Колко кал за гроба си ще прося -
там, където паметта остава?

Аз съм жива - нека бъда мръсна!
Мръсна в смисли, мръсна в многоточия...
После - нека Господ ме избръсне
от покълнали мечти... и прочие.

Кал от памет, памет във могила.
Мъртви плачат - живите кълнат.
Просешки слова във мен съм скрила
в този стихотворен кръстопът.

14.03.2007

© Александра Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Мръсна в смисли, мръсна в многоточия...
    После - нека Господ ме избръсне
    от покълнали мечти... и прочие."
    !!!
    Много силно!
  • Евалата! Кал за гроба си ме кефи много. Може би заради freak of nature myself...
  • Написано е на рождения ми ден.Тежко, но хубаво!
Предложения
: ??:??