alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
15.12.2009 г., 11:47 ч.

Кал 

  Поезия » Философска
910 0 11

 

Кал

 

Закъде ли съм днес с тая земна фамилия,              

чийто корен е думата - кал.

Спрях войната със себе си. И съм в примирие,

своя прост произход проумял.

 

И кому да се сърдя? На деди? На роднини?

Кой, каквото могъл, туй е дал.

Та какво е калта? Неизмесен вид глина.

Вещество от аморфен кристал.

 

Аз съм рожба на Господ. Праа-пра... внук на Адам съм,

който бил пак от кал сътворен.

Както него и мен ме изгони в миманса

режисьорът-живот извратен.

 

Но какво пък, в пещта му без жал ме изпекоха

и сега съм от камък по-твърд.

Всяко зло - за добро на човека е, рекох си...

но така се осъдих на смърт.

 

Кой ли дявол накара ме да възприема 

тая максима на глупостта?

Оттогава до днес нося цялото бреме

на човека, оправящ света.

 

И се мъча на глас да ви кажа това, че

сме еднакви във миг на печал.

Богоравни сме уж, само гдето обаче

сме направени всички от... кал.

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??