8.11.2017 г., 9:14

Калина

621 1 9

Хвърлѝ гребен по мен.

Преминах гората.

Хвърлѝ и един поглед

в тъмното -

ще го преплувам.

Няма да убивам никого -

ще възкресявам светулки.

Светулки -

да осветяват

пътя,

по който

вървите.

С другата.

 

2.11.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, разбрала си посланието и няма ирония в това, което си написала. Благородството все още съществува и аз вярвам в него.
  • Хубава интерпретация на известната народна песен.
    (Не приемам финала на оригинала...)
    Тук Лирическата наистина обича – красиво и благородно.
    Приветствам!
  • Май трябваше за се въоръжа с някой ръждив пирон, за да ме аллодирате. Но когато аз бода, са рога, а другите държат пирони. Ти виждаш рога. Пак повтарям - не трябва да се цапа, без да познаваш човека, защото може да се окаже, че е искал да ти направи добро и ти ще се изцапаш от собственото си мастило. Ако някой държи хляб, ти ме завидиш и излееш върху него кофа с помия, може да се окаже, че той е искал да го сподели с теб. Не бива като ментори и висша инстанция да стоим отстрани и да съдим хората и най-вече - ДА РАЗДАВАМЕ НАКАЗАНИЯ. Не ни достигат нито знанията, нито правомощията да бъдем прокурори. Пък и ние не сме безгрешни. Ако не в конкретния случай, сгрешили сме в нещо друго. Ясно е, че не си ми приятелка, ако беше, щеше да ме питаш хубава ли си? Как мислиш, какво щях да ти отговоря?
  • Това беше много добро!
  • Не мисля,че съм ти приятелка, не мисля и за секс. Ти пишеш че е съжалила за грешката, слънцето плиснало и тя станала на петна! Аз си мисля за други неща, не знам какво мислиш ти. Едно,обаче мисля: Не с рогата! Дори и да си недоразбрана, обясни, не боди!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...