8 nov 2017, 9:14

Калина

  Poesía
622 1 9

Хвърлѝ гребен по мен.

Преминах гората.

Хвърлѝ и един поглед

в тъмното -

ще го преплувам.

Няма да убивам никого -

ще възкресявам светулки.

Светулки -

да осветяват

пътя,

по който

вървите.

С другата.

 

2.11.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, разбрала си посланието и няма ирония в това, което си написала. Благородството все още съществува и аз вярвам в него.
  • Хубава интерпретация на известната народна песен.
    (Не приемам финала на оригинала...)
    Тук Лирическата наистина обича – красиво и благородно.
    Приветствам!
  • Май трябваше за се въоръжа с някой ръждив пирон, за да ме аллодирате. Но когато аз бода, са рога, а другите държат пирони. Ти виждаш рога. Пак повтарям - не трябва да се цапа, без да познаваш човека, защото може да се окаже, че е искал да ти направи добро и ти ще се изцапаш от собственото си мастило. Ако някой държи хляб, ти ме завидиш и излееш върху него кофа с помия, може да се окаже, че той е искал да го сподели с теб. Не бива като ментори и висша инстанция да стоим отстрани и да съдим хората и най-вече - ДА РАЗДАВАМЕ НАКАЗАНИЯ. Не ни достигат нито знанията, нито правомощията да бъдем прокурори. Пък и ние не сме безгрешни. Ако не в конкретния случай, сгрешили сме в нещо друго. Ясно е, че не си ми приятелка, ако беше, щеше да ме питаш хубава ли си? Как мислиш, какво щях да ти отговоря?
  • Това беше много добро!
  • Не мисля,че съм ти приятелка, не мисля и за секс. Ти пишеш че е съжалила за грешката, слънцето плиснало и тя станала на петна! Аз си мисля за други неща, не знам какво мислиш ти. Едно,обаче мисля: Не с рогата! Дори и да си недоразбрана, обясни, не боди!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...