8 нояб. 2017 г., 09:14

Калина

623 1 9

Хвърлѝ гребен по мен.

Преминах гората.

Хвърлѝ и един поглед

в тъмното -

ще го преплувам.

Няма да убивам никого -

ще възкресявам светулки.

Светулки -

да осветяват

пътя,

по който

вървите.

С другата.

 

2.11.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, разбрала си посланието и няма ирония в това, което си написала. Благородството все още съществува и аз вярвам в него.
  • Хубава интерпретация на известната народна песен.
    (Не приемам финала на оригинала...)
    Тук Лирическата наистина обича – красиво и благородно.
    Приветствам!
  • Май трябваше за се въоръжа с някой ръждив пирон, за да ме аллодирате. Но когато аз бода, са рога, а другите държат пирони. Ти виждаш рога. Пак повтарям - не трябва да се цапа, без да познаваш човека, защото може да се окаже, че е искал да ти направи добро и ти ще се изцапаш от собственото си мастило. Ако някой държи хляб, ти ме завидиш и излееш върху него кофа с помия, може да се окаже, че той е искал да го сподели с теб. Не бива като ментори и висша инстанция да стоим отстрани и да съдим хората и най-вече - ДА РАЗДАВАМЕ НАКАЗАНИЯ. Не ни достигат нито знанията, нито правомощията да бъдем прокурори. Пък и ние не сме безгрешни. Ако не в конкретния случай, сгрешили сме в нещо друго. Ясно е, че не си ми приятелка, ако беше, щеше да ме питаш хубава ли си? Как мислиш, какво щях да ти отговоря?
  • Това беше много добро!
  • Не мисля,че съм ти приятелка, не мисля и за секс. Ти пишеш че е съжалила за грешката, слънцето плиснало и тя станала на петна! Аз си мисля за други неща, не знам какво мислиш ти. Едно,обаче мисля: Не с рогата! Дори и да си недоразбрана, обясни, не боди!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...