22.04.2009 г., 10:06

Калинка

2.1K 1 26

Калинчица красива
пълзи по мойто пръстче
и мисли, че превзема
планинско стръмно връхче.
Щом стигна на връхчèто
разпери си крилцата
и хвръкна надалеко,
високо над земята.
Там Слънчо ù намигна
с усмивчица щастлива:
"Не можеш да ме стигнеш,
калинчице красива!"
"Не мога да те стигна,
но пак съм си щастлива,
че пролетта пристигна,
а Сечко си отива!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...