...Калия и Калин...
(Л∞А. )
Всичко притихва случайно и без очакване...:
Врабчето отлита мъничко, но с много смело сърце!...
И въпреки това страхува се невинно и вълнуващо...
Небесата пеят за него, но защо виждат го нещастно...?!
Всичко отново притихва, чудят се защо по средата е спряло...!
Натъжават се и искат то отново да полети, да не се предава...!
Отидоха до него и му се усмихнаха, тогава и орелът долетя до него...
Дълго време двете птици не се гледаха в очите, но усещаха една посока...!
Усмихнаха и се и посрещнаха я с отворена душа, короната освети се!...
Тя блестеше там, където трябваше да бъде и справедливо и в любов ...