Калпак
В дерето плачеше река,
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.
Понесох с вяра на монах
по склона дара на небето
и сълзи бисерни пролях,
да мога чисто да прогледна.
Сълзите тръгнаха пред мен
реката спря да се тревожи
и ги превърна в съвършен
гердан за бялата си кожа.
Тогава птицата запя
и хукна някъде реката,
а от дарения калпак
с едно перо поех нататък.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
