29.08.2018 г., 11:51 ч.

Калпак 

  Поезия
874 4 7


В дерето плачеше река,
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.

 

Понесох с вяра на монах
по склона дара на небето
и сълзи бисерни пролях,
да мога чисто да прогледна.

 

Сълзите тръгнаха пред мен
реката спря да се тревожи 
и ги превърна в съвършен
гердан за бялата си кожа.

 

Тогава птицата запя
и хукна някъде реката,
а от дарения калпак
с едно перо поех нататък.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??