15.09.2011 г., 20:18

Камбаните

735 0 0

Камбаните

Камбаните за тебе бият, мила.
Отиваш си, покрита с бял покров,
към дъното на тъмния и мрачен ров,
където Смъртта те е родила.

И виждаш Светлината
в началото на всеки нов живот.
И радост изпълва ти душата,
летяща в безкрайния син небосвод.

Животът вечен пред тебе стои
и смъртта навеки ти победи.
Ангели святи край тебе летят,
а камбаните светли за тебе звънтят.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...