Sep 15, 2011, 8:18 PM

Камбаните

Poetry

736 0 0

Камбаните

Камбаните за тебе бият, мила.
Отиваш си, покрита с бял покров,
към дъното на тъмния и мрачен ров,
където Смъртта те е родила.

И виждаш Светлината
в началото на всеки нов живот.
И радост изпълва ти душата,
летяща в безкрайния син небосвод.

Животът вечен пред тебе стои
и смъртта навеки ти победи.
Ангели святи край тебе летят,
а камбаните светли за тебе звънтят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0