Камбаните
В просъницата чувам още
камбаните на младостта.
А всъщност те си бяха още
камбаните на любовта.
И чуваха се надалече
в пространството около мен.
И носеше се звън, човече,
и през нощта, и всеки ден.
Тържествено през ден звъняха
в прослава на живота млад.
И грижите ми се топяха-
не знаеше сърцето хлад.
А днес задъхано забиват
камбаните на старостта.
И винтчето ми те навиват
на мъдростта и на честта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
