Камбаните

2.06.2016 г., 12:36 ч.

Поезия » Друга

191 0 0

В просъницата чувам още

камбаните на младостта.

А всъщност те си бяха още

камбаните на любовта.

И чуваха се надалече

в пространството около мен.

И носеше се звън, човече,

и през нощта, и всеки ден.

Тържествено през ден звъняха

в прослава на живота млад.

И грижите ми се топяха-

не знаеше сърцето хлад.

А днес задъхано забиват

камбаните на старостта.

И винтчето ми те навиват

на мъдростта и на честта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.