В просъницата чувам още
камбаните на младостта.
А всъщност те си бяха още
камбаните на любовта.
И чуваха се надалече
в пространството около мен.
И носеше се звън, човече,
и през нощта, и всеки ден.
Тържествено през ден звъняха
в прослава на живота млад.
И грижите ми се топяха-
не знаеше сърцето хлад.
А днес задъхано забиват
камбаните на старостта.
И винтчето ми те навиват
на мъдростта и на честта.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
