Без любовта съм каменностуден,
но търся таз магия всеки ден,
всеки чувства, радва се за нея,
а от мене бяга тази фея.
Сигурно прекрасна ще е тя
като сестра си пролетта,
обвита с наметало – пламък,
стопяващ даже камък .
Всява радост в хорските сърца,
навсякъде усмихнати лица,
нима само мене ще подмине
и без целувка ще отмине . ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация