15 мар. 2007 г., 09:35

Каменностуден 

  Поэзия
988 0 7
Без любовта съм каменностуден,
но търся таз магия всеки ден,
всеки чувства, радва се за нея,
а от мене бяга тази фея.

Сигурно прекрасна ще е тя
като сестра си пролетта,
обвита с наметало – пламък,
стопяващ даже камък .

Всява радост в хорските сърца,
навсякъде усмихнати лица,
нима само мене ще подмине
и без целувка ще отмине .

Спри се и ме прегърни
и душата към живота ми върни,
защото няма смисъл да живееш,
ако песента на любовта не пееш.

Отмий тежката отрова,
душата ми за любовта ще е готова,
дано сега към мене бяга
и ръката си към мене да протяга.

И ако ме докосне с нежния сатен,
няма да съм каменностуден
и ще съм верен роб на любовта – богиня,
а душата ще е вярната робиня .

© Иван Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щом пишеш така не си каменностуден...
  • Хубаво е,браво!Продължавай !!
  • Искреността е много въздействаща!
    Поздрави!
  • Благодаря , прочетох преди малко някои от твоите творби , наистина много ме впечетлиха , особено " Моите сълзи ".Поздрави !
  • Докосваш... болезнено,но и красиво.Продължавай!!!
  • благодаря
  • Отрова е тъгата... попила днес самотата.Поздрав!
Предложения
: ??:??