Каменностуден
Без любовта съм каменностуден,
но търся таз магия всеки ден,
всеки чувства, радва се за нея,
а от мене бяга тази фея.
Сигурно прекрасна ще е тя
като сестра си пролетта,
обвита с наметало – пламък,
стопяващ даже камък .
Всява радост в хорските сърца,
навсякъде усмихнати лица,
нима само мене ще подмине
и без целувка ще отмине .
Спри се и ме прегърни
и душата към живота ми върни,
защото няма смисъл да живееш,
ако песента на любовта не пееш.
Отмий тежката отрова,
душата ми за любовта ще е готова,
дано сега към мене бяга
и ръката си към мене да протяга.
И ако ме докосне с нежния сатен,
няма да съм каменностуден
и ще съм верен роб на любовта – богиня,
а душата ще е вярната робиня .
но търся таз магия всеки ден,
всеки чувства, радва се за нея,
а от мене бяга тази фея.
Сигурно прекрасна ще е тя
като сестра си пролетта,
обвита с наметало – пламък,
стопяващ даже камък .
Всява радост в хорските сърца,
навсякъде усмихнати лица,
нима само мене ще подмине
и без целувка ще отмине .
Спри се и ме прегърни
и душата към живота ми върни,
защото няма смисъл да живееш,
ако песента на любовта не пееш.
Отмий тежката отрова,
душата ми за любовта ще е готова,
дано сега към мене бяга
и ръката си към мене да протяга.
И ако ме докосне с нежния сатен,
няма да съм каменностуден
и ще съм верен роб на любовта – богиня,
а душата ще е вярната робиня .
© Иван All rights reserved.
