1.09.2017 г., 7:41

Камикадзе

585 1 7

Вселена, Космос. Милион Слънца.
Млечен път. Безкрайна красота.
Безтегловност... Тишина.
Светлинни мили тъмнина.
Вселената работи. Има си мечта.
Иска живи същества.
Първо взрив... И светлина...
Небесна химия – Земя.
Пръст и пясък, въздух, океан.
Звезден прах и малко шум...
Слънчев лъч в енергия събран.
Първородното роди се с бум.

 

Милион години на космически покой –
преди човекът. Преди да дойде той.

 

Амеба, въздух и яйце.
Блясък от звезди. И топлина.
И столетия  са нужни от перце,
до глава и тяло със душа.
От Луната  мъдрост взе.
И ... хиляди години за сърце.
Човек, стрела и лък.
Кремък, огън и вода.
Земя и семе – стрък.
Пещера, колиба и храна...
Цели векове племе първобитно.
Полет, въздух, кораби, макети.
И столетия до общество елитно.
Развитие, осъвършенстване, ракети.

Компютър, технологии... Амбиции... 
Краят ни не е далеко.
Алчност и войни, муниции...
Камикадзе вече е човека.
Сърце и мозък – ампутация.
Смърт, оръжия – унищожение.
Дух, душа  и деградация. 
Бъдещето – крах, падение...
Кръв, сълзи, дегенерация.
Религии и огън – заблуждение.
Криворазбрана демокрация.
Бомби, разрушения и епидемии...


Земя и красота. Живот .
Човешки род – израждане. 

Човечество, изчезване, кивот.
Пореден опит за прераждане.
Безумни грешки и присъда...
Сами в земята да се погребем,
Вселената отново ни осъди.
За убийство – трябва да умрем.

Слънце и луна, звезди, небе...
Безкрайност. Космос. Нови светове...

 

Август 2018     В. Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не Цъки! Овца съм! Ха, ха, ха...Голям бунтар съм и съм непримирима!
  • Много ми хареса..прилича ми на Водолейско мислене. но може и да съм объркал
  • С Велин! Много сме лоши! Поздрави!
  • Благодаря приятели, че споделихте! Наистина ме боли, че оставяме на бъдещите поколения само зло, бездушие и мъртво бъдеще!
  • Споделям. Вили и Велин! Поздравления за новата творба, Валя!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...