Тук хората са правили грамади,

да могат, нивите си да орат...

Събирали са камъни от  млади,

докато в старостта си спрат...

Но в камъни са нивите и днеска

и  пречат хората да ги орат...

Те все се хилят като в хумореска,

като  лентяи в нивите лежат...

Те чупят  днеска  сложните машини,

а по-преди—лемежи и коси...

И колкото от нивите ги ринеш,

те стават повече, като оси!

Сред камъни живота ни ще мине...

Препъват  ни и все пред нас вървят!

Кога ли тази напаст ще премине?!

И няма да ги  видим в своя път!

О, цял живот , аз камъните чистя.

Проливам в нивите си свойта пот!

Но чувам :--Вижте нивата на Христя!..

Кога  ще се превърне във Имот?!

КамъниК

Така че имам аз какво да чистя...

Макар че и до днес не съм стоял!

Щом моята история разлистя...

Баща ми също тука е орал!