Капчица
Ставам по тъмно.
Търся земята, с крака.
Очи не отварям,
нарочно.
Рисувам, с картини ,света.
Объркани, цветни, но жалки.
Настръхвам от ужас и мраз.
"Не може да бъде " - си казвам,
"Не може това да съм аз."
"Каквото си мислиш
-това си. "- В главата ми някакъв глас,
Неканен и мрачен, пристигнал,
настанил се, кротко, у нас.
И когато му скимне, приказва,
без капчица свян или срам.
"Не си безгрешна "- ми казва.
"Не си светица, мадам."
Говори си, кой ли ти вярва?
Аз съм капчица, чиста роса.
Капчица, свята, и прясна,
Търкулната, нежно, в пръстта.
С какво е виновна водата
Че се превъръща във кал?
Аз мокра съм, нежна и свята,
От облия, златен бокал,
съм паднала...
… докато ангел отпива,
със своята чиста уста,
и задавя се, след като чува
за смъртта на дъгата, вестта.
...и нека бъда кал, за да не знае
Нечистият, подъл човек,
как капчица, сладко ухае,
как сладко ухае капчица дъжд..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмаз Всички права запазени
