Капчица
Ставам по тъмно.
Търся земята, с крака.
Очи не отварям,
нарочно.
Рисувам, с картини ,света.
Объркани, цветни, но жалки.
Настръхвам от ужас и мраз.
"Не може да бъде " - си казвам,
"Не може това да съм аз."
"Каквото си мислиш
-това си. "- В главата ми някакъв глас,
Неканен и мрачен, пристигнал,
настанил се, кротко, у нас.
И когато му скимне, приказва,
без капчица свян или срам.
"Не си безгрешна "- ми казва.
"Не си светица, мадам."
Говори си, кой ли ти вярва?
Аз съм капчица, чиста роса.
Капчица, свята, и прясна,
Търкулната, нежно, в пръстта.
С какво е виновна водата
Че се превъръща във кал?
Аз мокра съм, нежна и свята,
От облия, златен бокал,
съм паднала...
… докато ангел отпива,
със своята чиста уста,
и задавя се, след като чува
за смъртта на дъгата, вестта.
...и нека бъда кал, за да не знае
Нечистият, подъл човек,
как капчица, сладко ухае,
как сладко ухае капчица дъжд..
© Елмаз All rights reserved.
