Капчица Човещина
Капчица Човещина
Вали навън...
И в мен вали...
Години в мен не спира този дъжд!
И как да спре?
Празнината в мен нараства всеки ден!
Раздадох се...
С пълни шепи давах на света!
За себе си трохичка не запазих,
не заделих - затуй е празно в мен!
На всички дадох своята подкрепа!
На кой ли не
протягах своята ръка!
А днес, когато се обърна -
не срещам и усмивчица една поне...
Не искам благодарност...
Не търся и подкрепа...
Аз просто взирам се
за капчица останала Човещина!
Нима не съществуват вече хора?
Нима останали са само зверове?
Къде са хората?
Не спирам да се питам...
Защо се промени така светът?
Защо в очите блика само злоба?
Защо се давя в арогантност и лъжи?
Напразно явно търся вярната пътека...
Дъждът във мен не ще престане да вали...
Уви!
Но жалко, много жалко,
защото Животът е само един!
И шансът е един -
Животът няма втора серия!
Животът - кратък миг от вечността!
А ние - гостите на таз Земя!
Затуй сега ще моля за подкрепа...
Ще успеем ли заедно да спрем дъжда?
Поздравете някого с усмивка,
дарете малко топлина!
И нека върнем добрината!
И нека възкръсне и покълне
изгубената капчица Човещина!
От нас зависи -
ще съзрем ли след дъжда дъгата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Василева Всички права запазени
