На Хрис
Не мога да съм живо божество,
че нямам мощ и сила безгранична.
Човек съм само, малко същество,
по-крехко и по-слабо от тревичка.
И няма как за теб да променя
законите жестоки на Всемира -
и вечната, искряща светлина
на слънцето, със залеза умира.
Не знам дали съм истински добра –
човеците сме сложна сплав от всичко.
Единствено сърцето на сестра, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация