Питах се защо живея, имах чувството, че ще полудея.
Обвита в самота и мрак - пак и пак, и пак...
Нямах обяснение за тъпото си поведение.
Липсваше ми нещо - но какво?
Имах нужда от някого - но защо?
Отговорите разбрах едва когато те видях
и от мисли за теб почти не спях.
Не знаех какво си ти, но те исках в живота си завинаги.
Може би беше ангел, може би беше Дявола -
знаех само, че без теб ужасно бих страдала.
Но ти до мен остана,
с усмивката си нежна излекува всяка моя рана. ...