Питах се защо живея, имах чувството, че ще полудея.

Обвита в самота и мрак - пак и пак, и пак...

Нямах обяснение за тъпото си поведение.

Липсваше ми нещо - но какво?

Имах нужда от някого - но защо?

Отговорите разбрах едва когато те видях

и от мисли за теб почти не спях.

Не знаех какво си ти, но те исках в живота си завинаги.

Може би беше ангел, може би беше Дявола -

знаех само, че без теб ужасно бих страдала.

Но ти до мен остана,

с усмивката си нежна излекува всяка моя рана.

Болката я няма вече, превърна ме в едно щастливо човече.

Това аз не ще забравя, никога и никого над теб не ще поставя.

Защото без теб не бих оцеляла.

Ако те няма, не зная как бих живяла.

Сега разбираш ли колко много значиш за мен?

Разбираш ли, че без теб не мога нито ден?

И няма смисъл да отричам, че безкрайно много те ОБИЧАМ!!!