......
Толкова красива си и днес,
така си магнетична, мила,
за вълшебния си сън нощес
тъй те прекопирах, жива ...
......
Как успя да събереш
аромата на цветята,
на Слънцето жарта,
белотата на Луната
и нежността на вечерта,
единствен мой копнеж,
в хапче за душата...?
......
Обичам...
Не ти ли звучи
в камбанен ритъм
като пролетен звън,
мой сън,
мое пролетно цвете?
За теб камбана ще съм
докато съм,
докато слънцето свети
над мене,
съкровено мое
привидение...
.....
Усещам те далече
в тези дни и вечери -
навярно някъде отдъхваш...
Събирай сили, миличка,
почивай...
всъщност и върни се,
с очи си отново
да те милвам...!
© Валдемар Всички права запазени