29.06.2018 г., 16:21

Капитанът на потъналите кораби

2.9K 28 41

Те те пращат на смърт, Капитане.

На света не му пука за теб

и нехае за твоите рани.

Днес светът е парченца от лед.

Ала пáри кръвта ти, гореща е

и клокочи вулкан във гърдите,

ще изригне и всичко насреща му,

ще е пáра и дим под звездите.

Ти не спирай, върви, Капитане.

Любовта не се плаши от смърт!

Тя обича, докрай ще остане –

жива, силна, намираща път!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Плекрасно!
  • Прекрасно е, въздействащо, настръхващо!
  • Прекрасно е, поздравления!
  • Прекрасно, поне намерих време да се върна и да прочета.
  • Съгласна съм. Поезията не умира. Но - живата поезията ... има произведения, на които ми е трудно да стигна и до средата, независимо колко метафори и техники са приложени или колко свободен стил на мисълта е излят... мъртви. Може и аз да имам такова произведение. Но поезията си е поезия - нека да е в избрано и да се чете от повече хора.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...