Jun 29, 2018, 4:21 PM

Капитанът на потъналите кораби

  Poetry » Other
2.9K 28 41

Те те пращат на смърт, Капитане.

На света не му пука за теб

и нехае за твоите рани.

Днес светът е парченца от лед.

Ала пáри кръвта ти, гореща е

и клокочи вулкан във гърдите,

ще изригне и всичко насреща му,

ще е пáра и дим под звездите.

Ти не спирай, върви, Капитане.

Любовта не се плаши от смърт!

Тя обича, докрай ще остане –

жива, силна, намираща път!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© любимка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Плекрасно!
  • Прекрасно е, въздействащо, настръхващо!
  • Прекрасно е, поздравления!
  • Прекрасно, поне намерих време да се върна и да прочета.
  • Съгласна съм. Поезията не умира. Но - живата поезията ... има произведения, на които ми е трудно да стигна и до средата, независимо колко метафори и техники са приложени или колко свободен стил на мисълта е излят... мъртви. Може и аз да имам такова произведение. Но поезията си е поезия - нека да е в избрано и да се чете от повече хора.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...