12.05.2007 г., 11:58 ч.

Капка ( от "Проза") 

  Поезия
537 0 3

Капка
(споделено)

Отново се оказах неподготвен
за дългите си дни на самота.
Блъска се Сърцето ми сиротно.
Сълза ни сбира - капка от Света.

Не свикнах със разделите.
Напусто Навика зова...
Опъната е Струната. И трелите,
прострелват със картеч ума.

Умирам всеки път.

Със хапове възкръсвам бавно
месец след това.
Завръщането... винаги е славно.
За тръгването пиша (плача) тук. Сега.

Сълзата ни събира, в капка от Света.

8.9. 2001 Йоханесбург. 

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А колко много са разделите...
  • Опитвам, непозната. Опитвам.
    Римите тук са недъгави, но този, както и останалите ми така наречени стихове НЯМАТ никакви претенции за литературна ценност. Каквото идва - това остава - без редакции като правило...Е, изключенията само потвърждават правилата. Радва ме, когато някой ме усети...
  • Живей,човеко!
    Пишеш интересно и въздействащо!
Предложения
: ??:??