Капка ( от "Проза")
Капка
(споделено)
Отново се оказах неподготвен
за дългите си дни на самота.
Блъска се Сърцето ми сиротно.
Сълза ни сбира - капка от Света.
Не свикнах със разделите.
Напусто Навика зова...
Опъната е Струната. И трелите,
прострелват със картеч ума.
Умирам всеки път.
Със хапове възкръсвам бавно
месец след това.
Завръщането... винаги е славно.
За тръгването пиша (плача) тук. Сега.
Сълзата ни събира, в капка от Света.
8.9. 2001 Йоханесбург.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
