28.09.2013 г., 20:26

Капки акварел - 58. Никога...

811 0 2

                                   Художник: Уйлям Хаенраетс- акварел


Реших се

да рисувам

Любовта.

Едно платно

поело дълго хиляди

мълчания...

Рисувах тайно -

късно

през нощта,

и спирах

щом слънцето

надничаше към

моите страдания...

Захвърлил после

четките,

палитра и бои,

оставах сам,

невярвайки, че помня

чертите ù - там

нейде - в моите

мечтания...

 

Б.Калинов – Странник

27.09.2013 г.

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...