Капки обич

30.01.2011 г., 15:58 ч.

Поезия » Любовна

855 0 2

Полазват тихо стъпките във мрака,

разпадам се и аз във тях от страх,

кой буден дух във тъмното ме чака,

копнеещ за сърцето ми от прах?

Притискам се със ужас към стената,

оглеждам се във нищото–живот

с надежда, че ще дойде светлината,

преди да стана нечий кротък роб.

Пристъпват тихо стъпки на убиец,

кръвта във мен превръща се в любов,

пред мен е тя, а аз съм кръвопиец

на обич, без която бих бил лош!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.