Полазват тихо стъпките във мрака,
разпадам се и аз във тях от страх,
кой буден дух във тъмното ме чака,
копнеещ за сърцето ми от прах?
Притискам се със ужас към стената,
оглеждам се във нищото–живот
с надежда, че ще дойде светлината,
преди да стана нечий кротък роб.
Пристъпват тихо стъпки на убиец,
кръвта във мен превръща се в любов,
пред мен е тя, а аз съм кръвопиец
на обич, без която бих бил лош!
© Веселин Веселинов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
