Полазват тихо стъпките във мрака,
разпадам се и аз във тях от страх,
кой буден дух във тъмното ме чака,
копнеещ за сърцето ми от прах?
Притискам се със ужас към стената,
оглеждам се във нищото–живот
с надежда, че ще дойде светлината,
преди да стана нечий кротък роб.
Пристъпват тихо стъпки на убиец,
кръвта във мен превръща се в любов,
пред мен е тя, а аз съм кръвопиец
на обич, без която бих бил лош!
© Веселин Веселинов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
