fammie (Пламена Недялкова)
24 4
7.10.2012 г., 0:46 ч.

Капучино 

  Поезия » Любовна
580 0 3

Към чаша димяща погледах аз вяло;

две топли очи във мене се взряха -

капучино във тях се беше разляло

и на слънцето огъня сякаш взели бяха.

 

В мен пожар, и трус, и взрив настана

и тихия ми хаос за миг те покориха.

Да викам - единствено това остана,

но как - те всичките ми думи скриха…

 

За секунди се срина целият ми свят,

но в убиващия поглед виждах някаква утеха,

макар очите с онзи тъжен цвят

да ме прегърнат силно просто не приеха.

 

Изведнъж във мене нещо се обърна,

ситен дъжд от мисли наоколо валеше.

Отидох - свойте думи и душата си да върна,

ала уви, чашата студена, празна беше…

© Пламена Недялкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Усещам и аз, че нещо запъва на места, а корекции всякакви приемам!
    Благодаря за вниманието!
  • Имам малък проблем с ритъма, иначе е перфектно! Шестица от мен, хареса ми!
Предложения
: ??:??