Капучино
Към чаша димяща погледах аз вяло;
две топли очи във мене се взряха -
капучино във тях се беше разляло
и на слънцето огъня сякаш взели бяха.
В мен пожар, и трус, и взрив настана
и тихия ми хаос за миг те покориха.
Да викам - единствено това остана,
но как - те всичките ми думи скриха…
За секунди се срина целият ми свят,
но в убиващия поглед виждах някаква утеха,
макар очите с онзи тъжен цвят
да ме прегърнат силно просто не приеха.
Изведнъж във мене нещо се обърна,
ситен дъжд от мисли наоколо валеше.
Отидох - свойте думи и душата си да върна,
ала уви, чашата студена, празна беше…
© Пламена Недялкова All rights reserved.
