Кардио
в кафе удавяме "обичам те"
и с ножици оформяме сърце
голямо колкото Антарктика
от лед и тъкани на китове
с две камери - азотни сауни
сглобявано набързо вкъщи
и между паузите на работа
по ръбовете жълти лишеи
отвътре кухина и кестени
набрани някога наесен
сега баластра спомен тесен
и по утайката отгатваме за
онзи ден на двете "сбогом"
попиваме го със салфетки цял
до гладък континент от бяло
на който чувстваме без звук
туп-туп
където всичко живо млъква
за да остави айсберг смърт
отчупен от "без теб не мога"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деймиън Всички права запазени
