Кардио
в кафе удавяме "обичам те"
и с ножици оформяме сърце
голямо колкото Антарктика
от лед и тъкани на китове
с две камери - азотни сауни
сглобявано набързо вкъщи
и между паузите на работа
по ръбовете жълти лишеи
отвътре кухина и кестени
набрани някога наесен
сега баластра спомен тесен
и по утайката отгатваме за
онзи ден на двете "сбогом"
попиваме го със салфетки цял
до гладък континент от бяло
на който чувстваме без звук
туп-туп
където всичко живо млъква
за да остави айсберг смърт
отчупен от "без теб не мога"
© Деймиън All rights reserved.
