cloudmaker (Деймиън) - Произведения

Пациент № ∞

не вярва в Хипократовата клетва
в скалпела се моли
нали и него някой ден няма да пощадят
ръцете със скалпели
ръбовете им не затъпяват с годините ...

cloudmaker

Поезия

2010-08-25T22:39:59+03:00 953 2

Чаено

Закъсняваш като по часовник, точно с десет
протяжни и бавни минути пясъчно:
обърни стъкленицата в моя чест, позволявам.
И да не те желая, чаят е сервиран.
От табакерата изваждаш диалози, онези ...

cloudmaker

Поезия

2010-05-11T19:16:26+03:00 888 3

Супа от костенурка

крем супа от целина в моята черупка
на прастара тинеста черепаха
ронеща сълзи под стъклен похлупак
където
раци и щуки дърпат руля на света ...

cloudmaker

Поезия

2010-05-07T13:59:49+03:00 1.1K 3

Пирон за заспиване

заспивам върху хамак от паяжини
без страх от Арахна
опрела отдавна и гордостта и пръстите си
излишни
когато всичко е жлези ...

cloudmaker

Поезия

2010-05-04T10:32:47+03:00 879 3

Цар на акарите

шмугвам се в тунелите на жълтото
което нокти и куки
под алманаха на бръчките
са прели ли прели
дни от ноември юли декември ...

cloudmaker

Поезия

2010-04-25T19:53:10+03:00 979 4

Охлюви

Паузата свива в юмрук желанията ми:
когато ги изричам, знам, късно е
за турникет и за молитви.
Кръвта по пода е само слуз.
Изстрелях охлювите на гнева си.

cloudmaker

Поезия

2010-02-04T12:12:20+02:00 783

Натрапчиво

излизане от порното след полунощ
заспивам от обратната страна на възглавницата
там няма кошмари няма бълнуване
само натрапчивият вкус на порно
лепне по алвеолите ми ...

cloudmaker

Поезия

2010-01-12T12:38:41+02:00 830 1

Котви

Когато се отделяше бялото
от очните кълба с ядра навита тел
и птиците кълвяха островите цвят,
а моржовете теглеха кораба на дъното,
аз си пожелах хриле – за безметежна кома, ...

cloudmaker

Поезия

2009-09-29T10:56:59+03:00 816

Едно сакато продължение

Блокът е сив, студен, излъчва някаква особена привързаност към пейзажа – все едно казва: „Тука ми е мястото и никъде другаде. Не съм космополитна личност. Не съм личност изобщо.” Моят и на десетки други личности блок. И аз му споделям, като на равен: „И аз не съм личност изобщо.” Не очаквам отговора ...

cloudmaker

Проза

2009-09-27T15:59:47+03:00 899

Спомени от Август

Ромейн е на 18, слуша японски рок и пуши Camel. Господ му е дал мазна коса, проблемна кожа и френско гражданство. Дотук добре.
Първият ни разговор беше много лаконичен, почти като онези диалози, които се побират в едно кубче от японско комикс списание. Ромейн ообожава японски комикс списания. Той е ...

cloudmaker

Проза

2009-09-16T13:14:22+03:00 953

Телескоп

Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:
споделят ми колко съм зависим.
Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен
към хоризонта; все едно знае какво ще открие.
А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките ...

cloudmaker

Поезия

2009-09-06T21:17:39+03:00 804 1

Фрактури

дупка, а в нея газирано:
от твоето и моето ‘защо’
мехурчета на автостоп
за никъде
умират, въздух, защо? ...

cloudmaker

Поезия

2009-09-05T14:10:12+03:00 842 1

Из 'Входните хора'

- Нямам нужда от теб, върви си!
Как смееше да ѝ го казва, с какво право. Нима не разбираше каква нужда има от нея – единствената, която можеше да го разбере. Откъде дойде това старческо озлобление? И то в такава прекрасна сутрин като днешната. Нищо, нищо не вървеше според очакванията ѝ, вече повече ...

cloudmaker

Проза » Други

2009-07-19T13:42:42+03:00 888

Едно сакато начало

Перфектно помня този ден.
Аз бях
спокоен, лек...
... в мир със себе си...
... на прага на стаята, която на никой не прости. ...

cloudmaker

Проза » Разкази

2009-07-15T11:54:41+03:00 967 4

Късометражна смърт

Бели са косите ѝ за украса.
И онази бебешка усмивка – няма,
рибешка:
казва ми да заключа след себе си.
Казва ми за парченцата смърт, ...

cloudmaker

Поезия

2009-06-25T23:47:27+03:00 778 3

Antени

00
От теб какво ми остана? Само онова промоционално кибритче, фирменото. Драскам си го, когато не искам да съществувам, а всъщност в тъмното клечката кара всичко да съществува още по-очевидно; чак ми призлява да си играя на Прометей тук долу, в моята емоционална клоака. Драскам ли, драскам... опитва ...

cloudmaker

Проза » Други

2009-05-21T12:33:49+03:00 987 1

Знаехме го предварително, ти никога не грешиш...

аз съм Голям и в черупка на броненосец,
шахматно оцветен, събирам армия.
Ако познаваше стратегията ми,
би оттеглил офицерското си достойнство
в лазарета на Eвтаназията. ...

cloudmaker

Поезия

2009-05-06T13:24:28+03:00 1.3K 5

Бутони за случване

mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продъл ...

cloudmaker

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2009-04-18T01:25:11+03:00 1.4K 1 3

*** (отломки - II част)

Потният ти пръст е вечно там -
на бутона „Недей!".
И тежи, и е топъл, и не чувства
как се е впил в мен
на границата на деструкцията ми. ...

cloudmaker

Поезия

2009-04-16T16:26:56+03:00 822 3

Дънна риба

Делник. Без слънце. Ева търсеше телефона си, отчаяно, задъхано, в купчината бельо, която никога не получаваше вниманието ѝ. Неуспешно. Телефонът ѝ казваше „Достатъчно!". Опитите ѝ бяха достатъчни, но дали!? Ако набереше онзи номер още веднъж, само още веднъж...
А навън изобщо случваше ли се нещо!? П ...

cloudmaker

Проза

2009-04-09T01:56:04+03:00 1.1K 3

*** (отломки)

Клепач за прикритие: прозиращ, топъл, мембранно лек,
а как затваря всичко и мен... Херметически.
Без площадът да спре за миг, без гълъбите да олекнат.
Силует и агорафобен чадър - правят сянка, късат се.
------------------- ...

cloudmaker

Поезия » Друга

2009-04-08T00:05:26+03:00 894 3

***

This mess we're in... и пак е Април: птичките пеят, лебедите тънат в нефтена сперма, чайките ги храчат, а рибките си играят на криеница в короната на една топола (нещо се е спънала изглежда наскоро и цоп! в морето... поне сега ще я обдишва някой). Денят все пак е от добрите - 49°С, лек бриз, тук-там ...

cloudmaker

Проза

2009-04-04T09:07:11+03:00 1K 3

Кардио

в кафе удавяме "обичам те"
и с ножици оформяме сърце
голямо колкото Антарктика
от лед и тъкани на китове
с две камери - азотни сауни ...

cloudmaker

Поезия » Любовна

2009-02-28T20:35:04+02:00 1K 8

Flashbacks или дупки от фасове по негативите от вчера

14-02-2009г. 21:07
да, да, ето, че твоят 'почти обичан' овен има срещу какво да вдига стена; някой път може да разкажеш историята, за да не спамя повече творбата ти за моята си зодия. всички истории горе изглеждат наистина интересни. добър си в прозата, разказвай
- Пак си депресиран.
- Въобразяваш с ...

cloudmaker

Проза

2009-02-25T14:45:18+02:00 1.6K 5

Черна поща

- Пак ли ти?
Пак аз. Пак разстройвам живите с приказките си за смърт.
- Знаеш, че не искам да виждам никого. Защо продължаваш да идваш?
- Защото д-р Надежда няма да дойде.
(мълчание) ...

cloudmaker

Проза

2009-02-24T17:41:34+02:00 1K

* * *

Час, два... до разсъмване -
тленни,
ала и остатъчни,
без медальоните-сърца
от Холокоста, ...

cloudmaker

Поезия

2009-02-14T15:17:30+02:00 814 1

a.m.

Пак 3:00, пак онова чувство за загуба. Дори щората знае колко съм изгубил за толкова кратко време - седмица или две. Загубата идва като вълна, а трае колкото прилив. И защо климатиците вън изкарват наяве всичката тази вътрешна потиснатост на хората: пръскат я из прашните улици, разпиляват я като нев ...

cloudmaker

Проза

2009-02-10T17:47:10+02:00 1.4K 4

астро буркан

Pisces
мехурче след мехурче, губим се:
те са само въздух
само въздух
и алвеолите ти могат да спрат, ...

cloudmaker

Поезия » Друга

2009-02-08T00:06:47+02:00 973 6

Февруари (Don't look back in anger)

"... души на отсечката Самоков - Боровец. По непотвърдени данни автомобилът се е движил с..."
Тази крушка трябва да се смени. Щрак-щрак (ето пак се започва). Щрак-щрак (кога ще тръгваме?). Ето пак се започва:
- Спри да си играеш с ключа, става ли? Не ти е играчка.
(играчка-плачка-играчка-играчка-игр ...

cloudmaker

Проза » Други

2009-02-06T21:59:22+02:00 1.4K 4

Бучки пръст

Далеч:
онази сутрин,
в която
оставих кафето си на терасата -
изстиваше, ...

cloudmaker

Поезия

2009-02-05T09:43:12+02:00 1.3K 8

Lexotan

От съня ми - овцата с черно руно, може би Смъртта,
болезнена, не като хладкия студ на лексотана:
розов облак, разбит в хълмове от памук и аз сред него,
толкова спокоен, за кратко, за една нощ, за себе си само...
без съзнанието за време, макар и за една нощ; ...

cloudmaker

Поезия

2009-02-05T08:20:54+02:00 1.1K 6