Карма

„Било е писано,

(или може би обмисляно)

от божии предания

на крехките създания –

прокълнат във слънце да живея

под лъчите на отминал ден зелен –

и червен

в спомен на убиец леден,

скрит под качулката сребристо-медна,

пълзящ под сенките на месечина –

под кървавите дири на убита

там звезда открита...”

. . .

Броди в светлината на земята,

със сеч отмъква той крилата

на животни бездиханни,

за кръв от черни рози жадни.

Броди в нощи хладно-жарни,

броди и убива, що със страх напира

към скривалище от мъх и тиня –

да избегне,

да прогледне,

да намери път към Рая,

като покоси светия дух и издигне себе си над царя.

Без въздух вдишва своите отрови и кинжали,

без очи се взира в облаци умряли

и не чува

-

-

-

и дори не чува

тишината на гората,

полъха на светлината,

кълновете на зората.

Не иска

и не знае

любов, копнеж, прехлас в мираж,

а как живее, как се лута на пустинен камен плаж...

Вълк е –

над скали и трепет вие,

над скали и трепет крие

жаждата си да отпие

глътката на свойте рожби

и със топли сълзи на умора

сам да се издигне в глутница на Бога-мощ

като гниещ Вожд

на мъртви там души

на робини в кораб украсен –

от морските цветя и риби разделен...

....................................................................................................

.......................................

.......................................

.......................................

.......................................

...