Apr 22, 2008, 3:38 PM

Карма

  Poetry
767 0 1

Карма


„Било е писано,

(или може би обмисляно)

от божии предания

на крехките създания –

прокълнат във слънце да живея

под лъчите на отминал ден зелен –

и червен

в спомен на убиец леден,

скрит под качулката сребристо-медна,

пълзящ под сенките на месечина

под кървавите дири на убита

там звезда открита...”

 

. . .

 

Броди в светлината на земята,

със сеч отмъква той крилата

на животни бездиханни,

за кръв от черни рози жадни.

Броди в нощи хладно-жарни,

броди и убива, що със страх напира

към скривалище от мъх и тиня –

да избегне,

да прогледне,

да намери път към Рая,

като покоси светия дух и издигне себе си над царя.

 

Без въздух вдишва своите отрови и кинжали,

без очи се взира в облаци умряли

и не чува

-

-

-

и дори не чува

тишината на гората,

полъха на светлината,

кълновете на зората.

 

 

 

 

 

Не иска

и не знае

любов, копнеж, прехлас в мираж,

а как живее, как се лута на пустинен камен плаж...

 

 

Вълк е –

над скали и трепет вие,

над скали и трепет крие

жаждата си да отпие

глътката на свойте рожби

и със топли сълзи на умора

сам да се издигне в глутница на Бога-мощ

като гниещ Вожд

на мъртви там души

на робини в кораб украсен –

от морските цветя и риби разделен...

....................................................................................................

.......................................

.......................................

.......................................

.......................................

 

...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...