Карма
Карма
Не съм глупак - успях да надхитря всички, та и себе си дори.
Заблуждавах с хиляди роли, грим, маски, „благородни лъжи”,
до мига, кога една врата се затвори и разбрах - ненужни били.
От всички най-измамен останах - сполетяха ме чужди беди
и в капана коварен попаднах на изкуствения си свят - уви!
Да продължавам да заблуждавам умея - вълкът козината мени,
ала няма смисъл да се надявам, че по-добър ще стана от преди.
Макар и късно, осъзнал съм реалността от разбити мечти.
Колкото и да си прощавам за грешките - от тях все ще боли.
Отново се изхитрявам и слагам край на болката завинаги -
в пръстта прилежно заравян - не изживял по-истински дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слав Петров Всички права запазени
