27 мая 2008 г., 14:53

Карма 

  Поэзия » Юмористическая
1425 0 6

Карма

 

 

Не съм глупак - успях да надхитря всички, та и себе си дори.

Заблуждавах с хиляди роли, грим, маски, „благородни лъжи”,

до мига, кога една врата се затвори и разбрах - ненужни били.

От всички най-измамен останах - сполетяха ме чужди беди

и в капана коварен попаднах на изкуствения си свят - уви!


Да продължавам да заблуждавам умея - вълкът козината мени,

ала няма смисъл да се надявам, че по-добър ще стана от преди.

Макар и късно, осъзнал съм реалността от разбити мечти.

Колкото и да си прощавам за грешките - от тях все ще боли.

Отново се изхитрявам и слагам край на болката завинаги -

в пръстта прилежно заравян - не изживял по-истински дни.

© Слав Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??