PetroffSlav
42 резултата
* Здрасти! Май съм луд.
- Конверно ми е. Хора сме! Днес, накъде?
* Ин, Ян, брат му... нещо? Процедурно и клиширано, за доброто и злото, да минава времето.
- Добрите сърца горят по-бавно...
* В ада ли? ...
  1149 
- Кво нещо е животът значи: дава ти всичко - създава те и накрая ти го взима. Ей това е голямото разочарование на човечеството. Ако не беше наличен тоя процес обаче, представи си само какво пренаселване щеше да бъде. Щяхме съвсем да се самоизбиваме. Сякаш животът и затова е помислил и ни закриля по ...
  802 
- Мъжки, кое е най-трудното нещо на света? Да узнаеш истината от някого, който не я знае?
- В смисъл? Понякога истината не се узнава, а човек трябва да я почувства, за да я разбере.
- Както казваше дядо – всеки е прав за себе си. Сиреч за всекиго е различно.
- А по толкова много неща си приличаме... ...
  702 
Пъзел
През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,
просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.
През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,
патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето. ...
  588 
Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...
  1242 
Ден и нощ
В лятна нощ луната се отразява,
дорде изсветне напълно в сумрака,
там със мен си на открито в тъмното,
нежно, любовно свити сме до пламъка. ...
  708 
Писмо
Когато шепнеш ми зад ъгъла
и чувам ехо във съня си,
сънувам старци, татко,
теб сънувам в бяло. ...
  585 
Плаща ничий грехове,
изпътува пътища безпътни,
с цигулка стенe - мелодия тъче,
скъсаната струна - самата я повехна.
Посочи си уж правилния път, ...
  720 
Плажен сън
Сънувах, че сънувам приказен град. Старинната архитектура издаваше величието му. На тоя град му е вървяло по вода. И как няма да е така – направо река го пресичаше. Картината ухае на пролетен полъх след спокоен следобеден дъжд и мирише на мъртвило след стихия, а визуално: наоколо всичко в ...
  917 
Помощ, колега!
- Доста особено, но не необичайно. И друг път така е ставало, макар рядко. Прилив на енергия да обясниш не е сложно, пък и няма да си единствен и уникален с преживяването, но това чувство, наподобяващо инкубатор, вече е друга книга. Сравнението ми може и да куца, а не съм сигурен дори ...
  814 
Вселен
Сякаш знаех, че ме преследваш
и предусещах твоето вдъхновение.
Стремглаво уж надничах подире си
и сянката там скривах от провинения. ...
  655 
Бял рицар, почернен от засъхнала кръв,
ръката си тежка протегна изопнато рязко.
Майка рожба притисна в туптяща гръд,
молитва зашептя побелял старец във расо.
Пушки гърмят, на умряло камбани вият, ...
  690 
Наркоман по таван
Алегорични стенания пропиваха цялото му същество. Стенания на цигулка, чело, орган... Мисълта е бедна скитница пред гениалността на изкуството, сковаващо духа му сега, чак до всеки изминал момент на мехури спомен. Ще пребъде зависимостта, а знанието му в тоя утопичен миг нямаше веч ...
  774 
Малкият принц
В пясъка следите са безбройно всякакви,
с малко оцелели замъци до ръба на брега.
Там малък принц при полусрутена крепост,
стоически дочаква и последващата вълна! ...
  832 
Разкаяние
Ще бъда и няма да бъда,
без гуру, нито без буда.
Човекът не е вяра в табу,
не живея в чужда присъда. ...
  763 
Среща
Бях замък и крепост,
бях крайбрежна вълна,
прохладен пролетен бриз,
хоризонт из ивици мараня. ...
  807 
Нося ви отдалече вест от цар във малко село,
поетична реч на просяк - рицар в друго време,
нося с мен папирус, ни меч, ни щит, или багета,
рея се по земя и въздух и свободен съм по пътьом.
Нося мъничко съдба, нося вам аз малко пролет, ...
  1136 
Инсайт
- Всяка жаба да си знае гроба!
- Не се заблуждавайте, че живеем в гьол! Ние не сме жаби! Ние сме просто... смъртни.
- И вие като тях значи – смъртни! Дори признавате, че и живеете в гьол?
- Само ако възприемате хората като жаби! ...
  1267 
СЛУГА НЕВЕРНИК
Боен рев, или смирен последен дъх в молитва,
какво остави ти след теб за утрешния ден,
по пътя намери ли, или не своята реликва?
Питаш ме от шепот носи ли се ехо, ...
  811 
БЕЗ БОГ
Без да вярвам в бог дори само за кратко,
без капка смут да нарисувам ада в стихове,
видях и дим, и жар, и жупел в низ от спомени,
де пъклен кол заби там зло в отломките им огнени! ...
  803 
Пейзажно
Бях поет, а ти бе моята пролет,
бях първомайски полъх из полската шир,
ти беше там волният полет и се сляхме във вечността.
А май има смисъл там, дето уж няма, ...
  881 
Пехотинец
(на Johnnie Крачката)
Зад мъдростта се криех век!
Беше тя предана закрилница
и от раните не потърсих лек, ...
  609 
Oбичам те
От клоните вишните окапват,
в ръцете ми как спиш като дете!
Ароматът ви навява любовни трепети,
малък принц сега съм, целуни ме, цвете мое! ...
  904 
Кръговрат
Младостта ми - дар от господ, господар
на убиеца си роб.
Кръвта ми - бурна, изтече бавно, привикан
бях от бог. ...
  695 
МОЯТА МОЛИТВА
Бяхте войници, а вече сте светци,
бяхте най-отпред в кърви и мъгли,
не за облаги, а за идеали и възгледи,
не за последните, де станаха първи, ...
  1914 
Диалог в градски транспорт
- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.
* Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!
- От цвета е!
* От цвета е, но не на кръвта!!! ...
  1272 
Съвест
Сълзите ми не можеш дори да видиш,
но искам да се вслушаш в моя плач.
Маската на ангел в мен съзираш,
на ангел с демон сключил брак. ...
  866 
3авет
В очите ми разчиташ пъклено писмо,
ала погледът ми е прозаично огледало.
Зад рими скрит, разколвах завито зло,
не спирах, макар и себе си отричайки. ...
  900 
Все още не
Все още не мога да заплача,
а сълза - вечността от мене чака.
Като загасена свещ от крепост в бездна,
зад решетките, ръката ми за милост се протяга. ...
  823 
Експресно!
Е, аз пиша, за да четете!
Дързостта ми нивга не ще изтече!
Живея, за да се замислям!
Смея се и плача като малко дете! ...
  1004 
Ноември
Още мечтая за нашите зими,
за отрупаните снежни пътеки.
Мечтая за утрините хладни,
за клоните, от скрежа пленени. ...
  1015 
Aнтиномия
Търся смисъл, дето няма,
натюрморт е моята съдба.
Сполетяла ме е тая дарба -
да виждам в гъстата мъгла. ...
  971 
Аз съм на четиридесет години. Спомням си ясно времената на двадесет. Странно обаче, защо нямах почти никакви спомени на двадесет години за двадесет години по-рано. А откакто се помня, не вярвам в актуалната си възраст. Преследва ме нещо. Мисъл ли е, или чувство - не знам, но знам,просто знам, или мо ...
  1044 
Задруга
Смъртта покани го на вечния си бал,
с верен кавалер цяла вечност тя танцува.
В ритъма на такта вееше се черният й воал,
в тандем за злото, лудо пируваха двамина! ...
  912 
Някъде другаде...
Някъде другаде лудостта ни избледнява,
погледите в сънища пресичат се там.
Далеч, далеч пътувам все към безкрая,
смъртта ще пресрещна и пак ще съм сам. ...
  886 
Мъртви половини
Стяга примка за душата
с адска сила дяволът рогат.
Вулкан от черни птици изревава,
кръвта вля се във вечен кръговрат. ...
  956 
Драма
Някой на оптимизъм лъха,
някой дави се в алкохолна глътка.
Ден след ден търсим пътеводна светлина.
Дилема след дилема - гради се житейската поема. ...
  1103 
Карма
Не съм глупак - успях да надхитря всички, та и себе си дори.
Заблуждавах с хиляди роли, грим, маски, „благородни лъжи”,
до мига, кога една врата се затвори и разбрах - ненужни били.
От всички най-измамен останах - сполетяха ме чужди беди ...
  1446 
Прегръщам те, Зло!!!
С измамна любов дари ме и усетих се без мощ.
В миг за сетивата, реалността кат' облачна нощ бе.
Влюбен в теб, внезапно пленен в капан ли се озовах?
Ах, за таз' красива измама как не бях готов все още... ...
  910 
Самоубийство
Ръката със юмрук ще прегърне пистолета...
В миг куршумът преобърна куп от съдби,
да поправя грешката изпуснах момента,
злото не ще властва само в свои си води. ...
  909 
Предложения
: ??:??