Кармично

Поезия » Любовна

763 0 20

Аз бях твоето слънце,
ти бе моята лудост.
Всичко започна от зрънце -
достигна до пълнолунност.
Въртяхме се в орбити шеметни,
забравяхме пространство и време.
Влачихме спътници временни,
мъкнахме невиждано бреме.
Планетата"Обич" подминахме,
навлязохме в орбити чужди,
в Космоса май се загубихме...
от пълнолуние е нямало нужда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Rois (Събина Брайчева)

Омайващо пишеш!

2009-01-22T22:16:30+02:00
smile1 (Валка)

Благодаря ви момичета!Обичам ви!

2009-01-17T12:36:30+02:00
spiritin (Мария Георгиева)

Красиво!

2009-01-17T10:47:14+02:00
враната (Маргарита Василева)

Щом е кармично,къде ще ходиш Усмивчице?Смелост!

2009-01-15T22:43:06+02:00
smile1 (Валка)

Благодаря ви приятели!
Смешко,радвам се,че си ме прочел и че,поне на първо четене ти е харесало стихчето.Знам,че си критичен,не само към другите,а и към себе си.Това е хубаво!Благодаря ти!!!А за да го напиша това:"от пълнолуние е нямало нужда."Има причина.Ако държиш,ще ти я разясня,но не тук.

2009-01-15T14:00:43+02:00