14 ene 2009, 9:23

Кармично 

  Poesía » De amor
572 0 20
Аз бях твоето слънце,
ти бе моята лудост.
Всичко започна от зрънце -
достигна до пълнолунност.
Въртяхме се в орбити шеметни,
забравяхме пространство и време.
Влачихме спътници временни,
мъкнахме невиждано бреме.
Планетата"Обич" подминахме,
навлязохме в орбити чужди,
в Космоса май се загубихме...
от пълнолуние е нямало нужда.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??