30.04.2025 г., 11:03

Карти на съдбата

324 1 0

 


Срещите - съдби човешки
вече не броя,
някои щастливи, други - с грешки,
от таланта си не се боя!

Да виждам право във душите,
да чета в хорските очи,
да ми се разкриват тъй съдбите -
тесте карти от звезди.

Хубав е живота със свойте бури,
със слънчевите летни дни,
вървя по дневните си друми,
а в мислите ми се явяваш ти!

Слънчева, магична,
сто процентова жена!
Упорита, нежна и мистична,
а отвътре - сила, добрина.

И усмихвам се при тези мисли,
Съдбата следва своя план,
виждам образи лъчисти
и в душата си усещам плам!

А съдбите се разгръщат,
пак на картите пред мен,
но една усмивка вдъхновява
и чувствам, че съм озарен!

Падат картите, политат,
разказват хиляди неща,
различни възли се заплитат,
играе си една Съдба!

Играе си и с мене,
господарка ми е тя,
много дава, но и взема,
смирен съм, че е мъдра, да!

Подреждам картите и ето,
разказват ми отново те,
за приключения, любов, уроци,
за тиха радост във едно сърце...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...