7.12.2009 г., 10:29

Картина

683 0 6

Погледнах тази сутрин в огледалото:

видях лице – напълно непознато,

във цветове и светлосенки беше цялото –

като картина – странна и чудата.

 

С ръка на майстор някой бе рисувал

и щрих по щрих неволите нанасял,

и ден дори един не бе пропуснал,

оставил своя вечен отпечатък.

 

Създал творба, бе тъй неповторима

с палитрата от изживени чувства,

изписал всяко лято, всяка зима –

превърнал миналото мое във изкуство.

 

Художникът не бе изпуснал страстите,

не бе забравил любовта, нито тъгата,

скицирал бе насладата от ласките,

придал бе цвят дори на самотата.

 

Познаваш ли твореца, ти кажи ми?

Аз се досетих – зная неговото име:

Това Животът е, приятелю любими,

а аз съм неговата – странната картина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...