Картина
Погледнах тази сутрин в огледалото:
видях лице – напълно непознато,
във цветове и светлосенки беше цялото –
като картина – странна и чудата.
С ръка на майстор някой бе рисувал
и щрих по щрих неволите нанасял,
и ден дори един не бе пропуснал,
оставил своя вечен отпечатък.
Създал творба, бе тъй неповторима
с палитрата от изживени чувства,
изписал всяко лято, всяка зима –
превърнал миналото мое във изкуство.
Художникът не бе изпуснал страстите,
не бе забравил любовта, нито тъгата,
скицирал бе насладата от ласките,
придал бе цвят дори на самотата.
Познаваш ли твореца, ти кажи ми?
Аз се досетих – зная неговото име:
Това Животът е, приятелю любими,
а аз съм неговата – странната картина...
© Люба Георева All rights reserved.
