Картини от моя град
Вековен град под бетонни бараки
разголва своите тротоари.
Край запустели къщи в кофи с боклук
своя прехрана търсят клошари.
Художник зад Руската църква
допива поредната бира.
По вечерния Раковски старица
захвърлена хартия обира.
На „Славейков” и „Графа” млада жена
протяга кокиче, от студ ярко синьо.
Ослепели, отминават я хора –
днес бил денят на Свети Валентин.
С цигулка на „Раковски” и „Вазов”
момиче разговаря с Дебюси.
Следобедно слънце унесено
я гали с последните си лъчи.
По безлични улици безпътните сенки
следват непрегръщани хора.
Вечер след работа със свито сърце
се прибират зад бетонни стобори.
На пейка в квартална градинка
за сън се приготвя пресъхнала душа,
отправяйки невиждащ взор нагоре
за малко топлинка в нощта.
Нощната стража от голи дървета
бди над пустите улици.
На пейка до църква двама разменят
пред бутилка свои измислици.
С тъмното си злато са покрили
листа каменните павета.
Безплътни сенки по звездна стълба
се изкачват към рай от несрета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
